Що е то медиация?



Mедиацията е способ за извънсъдебно решаване на спорове между две или повече страни. Тя е доброволна процедура, при която неутрално трето лице, наречено медиатор подпомага спорещите страни да разрешат спора си и постигнат взаимноприемливо споразумение.
Определя се като метод за алтернативно разрешаване на спорове и се различава съществено от съдебния процес и арбитража. При медиацията всички страни участват доброволно в процедурата и сами определят съдържанието на постигнатото споразумение. Тя е много по-бърза и по-евтина процедура от съдебното или арбитражното производство.
Предмет на медиацията могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни, административни спорове, в това число и потребителски, както и други спорове между физически и/или юридически лица. Чрез медиацията могат да бъдат разрешени включително и трансгранични спорове.
Основни принципи на медиацията са: Доброволност – страните участват в процедурата само по своя воля и са свободни да се оттеглят от нея като прекратят процедурата по медиация по всяко време; Равнопоставеност – всяка от страните има равни възможности за участие в процедурата по медиация, както и при съставянето на самото споразумение; Неутралност – медиаторът следва да бъде напълно неутрален. Той не налага решение по спора; Безпристрастност – медиаторът е длъжен да бъде напълно безпристрастен. Той гарантира това на страните като още в самото начало на процедурата пред тях подписва Декларация за безпристрастност BG / EN. Освен това е предвидена възможност за отвод на медиатора по негова инициатива или по искане на някоя от страните по всяко време, докато трае медиацията; Поверителност – Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. Нещо повече, той е длъжен да не съобщава обстоятелства, които са му поверени от една от страните по спора, на другите участници, без съгласието на страната, която му е поверила въпросната информация.